Промени в ЗЕВИ 2025: нови правила за соларни инвеститори

С влизането в сила на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), България прави важна стъпка към стимулиране на

инвестициите в зелена енергия. Поправките, обнародвани в „Държавен вестник“ на 10 юни, целят съществено съкращаване и облекчаване на административните процедури и срокове за реализация на фотоволтаични системи и други съоръжения за възобновяема енергия.
По този начин се реализира пълното транспониране на европейските директиви за насърчаване на зелената енергия, или по-конкретно изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413, с която се поставя нова цел: минимум 42.5% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на ЕС до 2030 г.

По-кратки срокове и опростени процедури за ВЕИ проекти

Една от най-съществените промени е въвеждането на срок от само 1 месец за издаване на разрешения за изграждане на фотоволтаични инсталации с мощност до 20 kW, предназначени за собствено потребление. Това важи и за проекти реализирани от енергийни общности.

За по-големи соларни системи и съоръжения за съхранение на енергия, срокът е ограничен до максимум 3 месеца. Това съкращение е ключово за инвеститорите, които досега се сблъскваха със значителни административни забавяния.

Въвежда се и принципът на „мълчаливо съгласие“ – ако администрацията не се произнесе в указания срок, заявлението се счита за одобрено. Това важи при условие, че исканата мощност не надвишава наличната мощност на електрическото присъединяване на сградата. Механизмът създава сигурност за инвеститорите и ограничава произвола в процедурите.

Центрове за административно обслужване – възможност или предизвикателство?

Промените в ЗЕВИ 2025 изискват всяка община да разполага с център за административно обслужване, който да консултира граждани и бизнеси относно процедурите за изграждане или модернизация на ВЕИ проекти. Макар това да е стъпка към централизирана координация, на практика съществува риск от неравномерно прилагане и потенциални административни затруднения на местно ниво, особено в по-малки общини.

Интеграция на ВЕИ в градското планиране

За първи път законът изисква възобновяемите източници на енергия да се вземат предвид при градското планиране. Това означава, че при изграждането на нови квартали, обществени сгради или бизнес зони, ще трябва да се разглежда възможността за включване на соларни панели, геотермални системи, соларно отопление или термопомпи. Това ще подпомогне дългосрочното намаляване на въглеродния отпечатък на градовете.

Зелената енергия навлиза и в транспорта

Според промените в ЗЕВИ 2025, до 2030 г. поне 14% от енергията, използвана в транспорта, трябва да бъде от възобновяеми източници. Това включва електричество от ВЕИ, биогорива и биогаз. Доставчиците на горива ще бъдат задължени да осигурят съответния дял чрез директни инвестиции или сертифициране. Това отваря нови възможности за развитие на зарядни станции, електрически превозни средства и инфраструктура, ориентирана към декарбонизация.

Промени в ЗЕВИ 2025: облекчение за бизнеса или формално изпълнение на директиви?

Промените в ЗЕВИ 2025 безспорно очертават позитивна посока за развитието на възобновяемата енергия в България, като значително облекчават административната тежест и въвеждат по-ясна регулаторна рамка за бизнеса. Въвеждането на мълчаливо съгласие и фиксирани срокове за разглеждане на проекти повишава правната сигурност за инвеститорите и създава по-благоприятна среда за планиране. Допълнителен положителен аспект е включването на задължения към общините за интегриране на ВЕИ в градоустройственото планиране, което ще стимулира устойчиви решения в дългосрочен план.

Въпреки това, предизвикателствата остават. На практика липсва ясно разписан механизъм за прилагане на новите правила на местно ниво, което може да доведе до неравномерно и затруднено изпълнение. Създаването на центрове за административно обслужване във всяка община ще изисква допълнителни ресурси, обучение и координация. Освен това част от промените изглеждат като формално изпълнение на изискванията на европейското законодателство, без да са подкрепени с цялостна и последователна национална стратегия.